НАРЕДБА ЗА ДОСТЪПА НА ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА ДО ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ Приета с Постановление №206 от 17 ноември 1999г., обн., ДВ, бр. 101 от 23 ноември 1999г., изм., бр. 46 от 2001г. Чл. 1. (1) Наредбата урежда условията и реда за осъществяване правото на свободен избор и лечение от лекар и стоматолог в лечебни заведения за първична извънболнична помощ от лицата, които са задължително осигурени по Закона да здравното осигуряване. (2) Наредбата урежда достъпа до специализираната извънболнична и болнична помощ на лицата, които са задължително осигурени по Закона за здравоното осигуряване. Чл. 2. Качеството на медицинската помощ, оказана на здравноосигурените лица в лечебните заведения, трябва да отговаря на Правилата за добра медицинска практика. Раздел ІІ Свободен избор и лечение от лекар и стоматолог в лечебните заведения за първична извънболнична помощ Чл. 3. (1) Здравноосигурените лица имат право свободно да избират лекар и стоматолог в лечебното заведение за първична извънболнична помощ. (2) Изборът по ал. 1 е личен. За малолетните и непълнолетни лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители. Чл. 4. (1) Здравноосигурените лица имат право да избират лекар само в лечебни заведения с месторазположение на територията на определения с Национална здравна карта здравен район, в който е техният настоящ адрес. Това ограничение не се отнася за лицата по чл. 3, ал. 2, изречение второ. (2) При липса на възможност за избор в здравния район, в който е настоящият му адрес, здравноосигуреното лице може да избере лекар в лечебно заведение с месторазположение в най-близкия за него район. Чл. 5. (1) Районният център по здравеопазване (РЦЗ) информира в края на всеви месец за регистрираните лечебни заведения за първична извънболнична помощ по здравни райони и за месторазположението им. (2) Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) информира в края на всеки месец за лечебните заведения по ал. 1, сключили договор с нея, като посочва и срока на изпълнението му. (3) Националната здравноосигурителна каса издава на всяко здравноосигурено лице здравноосигурителна книжка и отделни форми за осъществяване правото му на избор. (4) Информацията по ал. 1 и 2 се осигурява чрез поставяне на съобщения на таблото за обявления в РЦЗ и РЗОК или по друг обичаен начин. Чл. 6. (1) Здравноосигуреното личе упражнява правото си на избор на лекар и стоматолог, като попълва формата за осъществяване на правото му на избор и я представя на съответното лечебно заведение. (2) Лечебните заведения водят регистър на здравноосигурените лица, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно формата. Длъжностното лице, което води регистъра, отбелязва датата на вписването в него. (3) Когато лечебното заведение, в което е избран лекар или стоматолог няма сключен договор с РЗОК, здравноосигуреното лице прави нов избор по реда в ал. 1. Чл. 7. (1) Здравноосигуреното лице може да избере друг лекар или стоматолог по реда на чл. 6 след изтичането на 6 месеца от датата на регистрация. Чл. 8. (1) При констатирана от РЗОК трайна невъзможност на избрания лекар или стоматолог да оказва първична извънболнична помощ здравноосигуреното лице има право на нов избор по реда на чл. 6. (2) При промяна на настоящия адрес здравноосигуреното лице има право на нов избор на лекар или стоматолог в лечебно заведение в съответетния здравен район, където е новият му настоящ адрес. (3) Извън случаите по ал. 2 при временно пребиваване извън здравния район, в който е избран лекар или стоматолог, здравноосигуреното лице има право да получи първична извънболнична помощ, като представи временна форма с валидност не по-малко от един месец и не повече от пет месеца. Раздел ІІІ Достъп до специализирана извънболнична помощ Чл. 9. (1) Избраният от здравноосигуреното лице лекар, съответно стоматолог, определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение. (2) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, сключило договор с РЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговия здравен район, като представи медицинско направление. (3) Когато на територията на облата, в която е здравният район на здранвоосигуреното лице, няма лечебно заведение, което да осъществи необходимите високоспециализирани диагностични и лечебни процедури, лекарят, съответно стоматологът, по ал. 1 може да му издаде медицинско направление, с което да го изпрати в лечебно заведение извън нея. Чл. 10.Лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение от друго лечебно заведение, като издаде медицинско направление за това. Чл. 11.(1) В медицинското направление за консултация задължително се посочва конкретното искане към специалиста. (2) В медицинското направление за провеждане на съвместно лечение задължително се посочват мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които следва да се осъществят от двете лечебни заведения. Чл. 12.Лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ изпраща копие от медицинското направление с резултатите от проведените изследвания и лечение на лекаря или стоматолога по чл. 9, ал. 1 и чл. 10. Чл. 13.(1) Задължително осигурените лица могат да получат клинико-лабораторни, специализирани инструментални изследвания, медицински, специфични технически дейности и специализирани медицински и помощни средства само в самостоятелни лаборатории, медицински, стоматологични, медико-стоматологични, диагностично-консултативни центрове или лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с РЗОК. (2) Лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ отправят искане до лечебните заведения по ал. 1 чрез медицинско направление, в което се описват необходимите изследвания, процедури и средства. Чл. 14. (1) Задължителноосигурените лица с хронични инвалидизиращи заболявания, които изискват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение и специфични грижи в дома, могат да използват услугите на хосписи, сключили договор с РЗОК. (2) Видът и обемът на услугите по ал. 1 се предписват от лекаря или стоматолога от лечебното заведение за първична извънболнична помощ, в което е регистрирано здравноосигуреното лице. (3) Лечебните заведения за първична медицинска помощ отправят искане до хосписите чрез направление, в което подробно се описват необходимите дейности и процедури, очакваната подължителност на медицинско наблюдение, пъддържащото лечение и медицинските грижи, като прилагат към него епикриза. Раздел ІV Условия и ред за оказване на извънболнична помощ Чл. 15.(1) Лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да обявяват на видно място своя седмичен график, който включва: 1. часовете за амбулаторен прием; 2. часовете за домашни посещения; 3. часовете за промотивна и профилактична дейност; (2) При повикване за неотложна медицинска помощ лекарят от лечебното заведение за първична или специализирана извънболнична помощ е длъжен да си отзове незабавно. Чл. 16.Медицинските, стоматологичните, медико-стоматологичните, диагностично-консултативните центрове и самостоятелните медико.диагностични и медико-техтически лаборатории, които са в договорни отношения с РЗОК, не могат да прекъсват дейността си по какъвто и да е повод, освен при възникване на аварийни ситуации. В този случай те са длъжни незабавно да уведомят РЗОК, а чрез средствата за масово осведомяване - и обслужваните от тях здравноосигурени лица. Чл. 17.(1) Лекарите от лечебните заведения за извънболнична помощ извършват домашни посещения на здравноосигурените лица само когато тяхното състояние налага това. (2) Лекарите от лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ посещават здравноосигурените лица в дома им, когато: 1. са повикани за консултация от лекаря за първична извънболнична помощ; 2. за лекуваното от него лице се налага повторно посещение; (3) Лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да информират здравносигурените лица относно условията и реда за домашни посещения. Чл. 18.(1) Лекарствата по списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване, за които НЗОК заплаща напълно или частично, могат да бъдат предписвани на здравноосигурените лица само от лекар или стоматолог от лечебно заведение за извънболнична помощ, който е сключил договор с РЗОК. Лекар, съответно стоматолог, от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ може да предписва лекарства по списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване, предназначени за лечение на заболявания в кръга на неговата специалност. (2) При предписване на лекарства лекарят, съответно стоматологът, от лечебното заведение за извънболнична помощ е длъжен да информира здравноосигуреното лице относно това, дали лекарството е включено в списъка по чл. 55, ал. 2, т. 7 от Закона за здравното осигуряване и дали то се заплаща напълно или частично от НЗОК. (3) Промени в предписаните лекарства по ал. 1 може да прави само лекарят или стоматологът, който е издал рецептата. За целта той я преподписва и поставя съответната дата. Чл. 19.(1) В случаите, когато здравноосигуреното лице направи нов избор на лекар или стоматолог, новоизбраното лечебно заведение за първична изнънболнична помощ изисква извлечение от необходимата медицинска документация и уведомява РЗОК за новата регистрация. (2) Съдържанието на извлечението на ал. 1 се определя ат НЗОК. Раздел V Достъп до лечебните заведения за болнична помощ Чл. 20.Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да предприемат мерки за хоспитализация на здравноосигуреното лице, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Чл. 21.(Изм.-ДВ, бр. 46 от 2001г.)(1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с медицинско направление здравноосигуреното лице към районна болница или диспансер с държавно или общинско участие, които се субсидират от републиканския бюджет или от общинските бюджети за съответната година, и към лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са към Министерство на отбраната. (2) Насочването по ал. 1 се извършва към районната болница, в чийто териториален обхват попада здравният район на здравноосигуреното лице. (3) Ако населението от съответния здравен район се обслужва само от областна болница, здравноосигуреното лице се насочва към нея. (4) Здравноосигуреното лице може да бъде насочено към областна, междуобластна или национална болница, когато необходимите за лечението му медицински дейности не могат да бъдат осигурени от лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1. (5) Насочването на здравноосигуреното лице по ал. 4 от едно лечебно заведение за болнична помощ или диспансер към друго лечебно заведение за болнична помощ или диспансер се извършва само с направление, издадено от лекуващия лекар, съгласувано с началника на съответното отделение или клиника или от приемно-диагностичната отделение. (6) Министърът на здравеопазването определя със заповед териториалният обхват на обслужваното население на лечебните заведения за болнична помощ с държавно или общинско участие, които се субсидират от републиканския бюджет или от общинските бюджети за съответната година. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Чл. 22.(1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за първична или специализирана извънболнична помощ имат право да посещават изпратените от тях здравноосигурени лица в лечебни заведения за болнична помощ и да получават информация относно състоянието и характера на провежданите диагностични и лечебни дейности. (2) Лекарите и стоматолозите по ал. 1 могат да участват пряко в диагностично-лечебния процес само ако имат разрешение в съответствие с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА I. По смисъла на наредбата: 1. "Месторазположение на лечебното заведение" е адресът на помещенията, в които лечебното заведение извършва лечебната си дейност и ги е обявило в РЦЗ. 2. "Трайна невъзможност" е обектимната невъзможност на лекаря или стоматолога да осъществява лечебна дейност повече от 20 дни. 3. "Здравноосигурени лица" са задължително осигурените лица по Закона за здравното осигуряване. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ II Разпоредбите на чл. 14 влизат в сила от 1 януари 2001г. III Наредбата се издава на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за народното здраве.